Всяка година бесим дякона Васил Иванов Кунчев. Ако ви трудно да кажете „ние” – приемаме, че съм аз! А на мен не ми е леко да го напиша, но смятам, че трябва! Трябва да има паметник на предателите. И на 19 февруари е ред...

Имало едно време едно Време, което от време - навреме
правело разни неща и се правело, че не му дреме.
Тъй ама, по логика, овреме, дошло предизборно време,

01 - Най - важното:
       те не акат, където им падне, а когато са го направили - не си личи.
       Но ако е в градината ви или в пясъка, който сте приготвили за строежа на джакузито...

Студено е. ***Смутно ми е.
Въздухът над комините трепти мараняно...
Котката дреме до мен доверчиво - приятелски.

Задаваните от нас въпроси, в които личи загриженост и любов към ближния невинаги издържат на своята зададеност.
Като една ракета изпратена с мисия на Марс. По някое си време тя решава да запраши към Венера...
Един пример:

Дъждът, той сякаш знае, че ми доставя удоволствие...
Гръмотевицата, тя сякаш знае, че харесвам музиката й...
Ромонът на капките, те сякаш знаят, че са балсам за спомените ми...

   Защо бе, "бизнесменино ниедни", си превъртял толкова, че си позволяваш да отглеждаш невинни животинки, да ги упояваш и след това да им одираш кожата докато са живи! Какво правиш след това с тях?!
   Защо бе, "бизнесменино ниедни", твои...

   Днес ми беше тежко. Трябваше да се сбогувам със скъпи за мен образи.
   Работих упорито да спечеля доверието им и ето - настъпи момента на раздялата. Очите ми се пълнеха с влага, гласът ми трепереше развълнувано... Едвам успях да прор...

                        
(паднал радиатор, кочани от пуклива царевица, капак от голяма тенджера...)
   Телата Илко, Младен и Йовчо (Явор, бог да го прости!), ОСНОВА-тели на старото тяло, група "Синигерите" към Профсъюзния дом, а след това...

    - Дръж се сериозно! Не ме излагай....
    - Дръж се сериозно! Не се излагай....
   Израстваме с тези думи, казани по различни поводи - бъркане в носа и ухото,

(не е за хора със слаби нерви)
    В деня на моята смърт се бяха събрали доста хора. На едните имах да давам,
на другите - да вземам. Първите бяха повече от тъжни, вторите - радост, братче!