Какво е човешката Красота? Винаги се питам какво означава тя, какво иска да каже. Като мъж, естествено, говоря за женската Красота. Определено тя спира дъха ми и ме кара да си мисля, дали това наистина е красота. Но понеже съм скроен явно по друг начин оценявам и мъжката красота. Оценявам човешката Красота. При децата просто няма какво да оценяваш - те са си красиви по подразбиране! За тях няма да говоря. Когато гледам мои снимки и искам да споделя някоя се усмихвам разбиращо и избирам тази, която иска да каже нещо за мен и интериора около мен. Закачливият коментар просто е задължителен! Сега, след това никой не казва: ах, колко си...., мммм, чок гюзел и т.н. Приет съм с това, което помнят и асоциират за мен. Искало ми се е да попитам красивите: кога разбирате, че сте такива, как го възприемате и как се отнасяте оттук нататък с вече възприетото от вас! Едно е, когато друг човек реши, че вие сте красивия и го потвърждава със снимка или коментар. Съвсем друго е, когато вие, красивата (красивият) решите да го демонстрирате по лични съображения и вкус. Да си призная - успявате! Харесвам този усет и естетика, която предавате на другите. Тя при вас, красивите, е толкова естествена, че дори и да се изплезите има чар! Има няколко тъжни неща: * Красивите хора са уязвими откъм страната на възприелите ги като такива и отхвърлени от същите. Тук се замислям коя е причината. Стигам пак до Красотата, която не е подвластна само на този, който я притежава. Човек живее с Красотата, свиква с нея и по някое време му се приисква друга Красота. Нищо, че оставя след себе Красоти! Тук по - съобразителните веднага ще разберат какво искам да кажа! Не определям пол! Красивите хора се поддават на стремежа да се търсят един друг. Това аз съм го открил за себе си като наблюдател отстрани. Но преди всичко има едно спойващо нещо, което се нарича ЛЮБОВ. Ако при една сграда спойващия материал не е както трябва той започва да се рони и след време тя иска основен ремонт. Така е при хората. Даже и при не-красивите! И какво се получава. Продължаваме да демонстрираме Красотата си защото вече знаем кои сме, знаем какво искаме да получим в замяна като думи, знаем, че ни харесват. Това носи удовлетворение, че сме си. Недай си боже, друг Красив да каже ония завладяващи думи, които са по силни и от наркотик! Понякога снимките, които правим със себе си (прословутото "селфи!) съвпада с времето, когато трябва да сложим джоджен на боба, който ухае на нещо..., ха-ха-а, красиво, от котлончето в кухнята. ** Красотата е до време! Запазването й струва забележими усилия. Тогава се случва едно преескпониране на несъгласие с майката Природа. Тогава мазилата заемат един рафт, който е иконата, на която се кланя и разчита Красивият. *** Ревността е вечния спътник на Красотата. Тя не може да я дели с други. Ревността си позволява да посяга на Красотата по различен начин затова е наречена болезнена... Тя в повечето случаи я унижава и... унищожава! **** Красивият в повечето случаи е възприеман като сексуален обект. Сексът е първично чувство и той възприема Красотата като такова. Това е риска на Красивия, който пък благодарение на сивото не иска да е усещан като такъв. Ей това му е красивото!
---
П.П. Много нестройно е написаното от мен, но винаги съм предпочитал импулса. Поправям само граматиката. Благодарско на един приятел, на когото предложих пръв да прочете това. Той добави и ревността.